Проект с договор №BG-RRP-11.020-0212-С01/29.07.2025 “Европа - хармония и сетивност”, финансиран по процедура за предоставяне на средства на крайните получатели по Механизма за възстановяване и устойчивост с регистрационен номер BG-RRP-11.020 - Схема за безвъзмездна помощ в две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“ е на стойност 148 284,75 лева, от които 133 456,28 лв. безвъзмездна финансова помощ и 14 828,47 лв. собствено финансиране.
По проекта ще бъде създадена нова българска музика - произведение за пиано, китара и гласове върху текстове на испански и български език; произведение за пиано, посветено на Испания; части от меси на испански, италиански и латински. Ще бъде издаден Сборник с православни литургии от Георги Попов, написани на английски, френски, немски, италиански, богослужебен гръцки, църковно-славянски и български език и католически меси на испански, италиански и латински език. Ще бъде написана и издадена книга за уникалния метод на звукоизвличане, наречен брегмофония, с който вече 25 години работят създателите му. Предговор към двете издания ще направят големите музиканти - проф. д.изк. Стефан Хърков и италианският диригент и оперен специалист маестро Марцио Фулин. Всички тези културни продукти ще бъдат представени пред публика във Франция, Испания и България, чрез концерти и провеждане на музикални ателиета по брегмофония.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието ѝ се носи от “Младежко сдружение-България” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд “Култура”.
Европейско турне по проект “Европа - хармония и сетивност”
Европейско турне по проект “Европа - хармония и сетивност”
София, 8 октомври 2025 година.
Потегляме с кола към Франция. Часът е 11 българско време. Минаваме бързо през граничните пунктове и се отправяме на северозапад към Словенско-Австврийската граница. Първата нощ прекарваме там и бързо се убеждаваме, че в Северна Словения крепко са запазили Австро-унгарския дух. На другия ден минаваме през красивата австрийска земя. Влизаме в Германия. Край нас продължават да се редуват красиви села и градчета, така както и в Австрия. Красиви планини, равнини, села и градчета, с много къщи, дворове, градини, земя, поля. Красивите “аристократични” крави...
Пътуваме, около нас се редуват фрагменти от голямата мозайка на дълговечната Европа... Тази, която много наши сънародници от непознаване отхвърлят, а даже и хулят.
Тя, Европа, заслужава нашето дълбоко уважение, защото ни е дала твърде, твърде много и не може да вземаш даром, а да криеш в пазвата неблагодарност.
Колко идеи е дарила Европа на нашите дейци, на нашето Възраждане! Колко процеси протичат в тази Европа пред очите на България и българите!... Добре, че винаги е имало българи, които са наблюдавали, анализирали и опитвали да пренесат същите, или подобни процеси у нас.
Да говорим ли сега за Паисий, Раковски, Левски, Захари, или за цялостния облик на Третото Българско царство от 6 септември 1885 г. до 9.09.1944 г. ?...
После знаем какво се случи, когато принудително бяха разкъсани връзките с Европа и една силна пропагандна вълна започна да залива съзнанието ни с ненавист към “гниещия” Запад. Постепенно след промените от 1989 г. тази вълна започна да залива постепенно и съзнанието на хората от самата Западна Европа.
Днес настроенията сред различни групи от хора са различни, някъде диаметрално противоположни и стигащи до агресия, но като цяло, все още християнските ценности и тези на Просвещението успяват да опазят Духа на Европа.
Имаме обаче нужда от хармония в духовното общуване и от изостряне на духовната сетивност.
С такива намерения и мисли пътувахме мълчаливо, “поглъщайки” европейските фрагменти от Словения, Австрия и Германия, и неусетно пристигнахме във Франция. Тази красива и капризна, претенциозна и даряваща дъщеря на Европа.
Колоритът на градчетата и селата се променя. Пътуваме... Отчитаме тихомълком разликите и приликите. Наистина всяка страна е изградена от свои културни фрагменти, но как по законите на хармонията, те се сливат в една неповторима европейска мозайка!...
10 - 11 октомври
Намираме къщата с прекрасното студио в Аржентьой (Париж). Там ще пребиваваме 4 дни. Настаняваме се... След половин час тръгваме към летище “Орли”, откъдето ще вземем пристигащия от Мадрид наш колега Карлес Понс Алтес. Един прекрасен китарист, колега и приятел.
Той пристигна. От летището до другия край на Париж около 17-18 часа задръстванията са страшни. Търсим обиколни маршрути. Намираме по-малко натоварени линии. Бързаме. Вечерта, след кратък отдих за Карлес, трябва да се състои първата репетиция и с него. Всички колеги знаят, че първата репетиция, в която се събират всички компоненти на едно произведение, за автора са много натоварващи по ред причини. За изпълнителите също.
Тази псалмодийна кантата “Дежа вю” е много особено пространство. Първото и най-важното нещо са екзестенциалните въпроси, които се поставят в осемте стиха от четири различни псалми. Най-кратко описание на съдържанието би било да се каже, че става дума за смисъла на човешкото съществуване и нравствената скала на духовното усъвършенстване. Трудност е и начинът, по който се използва китарата. Ту като част от полифонията, ту като акордов инструмент.
Произведението е двуезично. Изпълнява се на испански и български едновременно. Когато текстовете - размисли “вървят” на испански, интонациите в гласовете, пианото и китарата, са близки до испанската музика, а полифоничната тъкан на места умишлено се приближава до образци от стари “средновековни” испански автори. Тъй като произведението щеше да се изпълнява и във Франция, клавирът, който е водещ, обединява всичко казано дотук и е построен върху основата на импресионистична звучност, родена и получила най-силно развитие в творчеството на френските композитори Клод Деюбси и Морис Равел. Тези на пръв поглед несъвместими “величини” трябваше да се обединят в едно доста сложно произведение за една репетиция. На другата вечер беше първият концерт.
Слава Богу, репетицията мина бързо и добре. Успокоихме се. На другата вечер тръгнахме към Шато дьо Вини. Този замък, част от историята на Франция, е строен през XII век. Сградата преминава от ръце на ръце, но всички собственици досега полагат грижи за тази историческа културна ценност. Концертът щеше да се състои в храма на замъка. Няма смисъл да разказвам какво представлява храмът и атмосферата му. С една дума - неповторими.
Вниманието ни, след акустичната репетиция, беше насочено към целта на този проект, а именно да подтикнем аудиторията към духовно-хармонично, съборно общение. За него съществуват, според нас, лесно преодолими пречки, но все пак ги има. Тази е една от причините ние да изпълняваме мукика на 9 езика, т.е. в нашата програма пред всяка публика се пее на 8 чужди за нея езици. Целта е аудиторията, пред която се музицира, да чуе езика и музиката на своите съседи, с които по ред причини, духовното общение е малко, или повече изоставено, а от там и хармонията в собствения им живот. В същото време това приближаване към хармоничните основи на духовното общение би трябвало да изостри според нас и онези сетива, които бдят за опазването на извечните европейски ценности, намиращи се в основата на християнството и Просвещението.
От опит знаем, че тези аудитории биват силно повлияни от дълбоката и искрена молитвеност при изпълнението на богослужебни текстове.
В същото време, чрез пиесите “Писмо до Патрисия” и “Дежа вю” трябваше да задействаме мистично-духвната интуиция на публиката, за да е готова за палитрата от преживявания, поднесени дълбоко прочувствено, по неподражаемата, задълбочена и философска интрепретация на нашия диригент и пианист д-р Елица Христова. Искам да отбележа, че пиесата “Писмо до Патрисия” е писана за испанска клависинистка, която скоро преживя тежък период от живота си и още по-тежък предстоеше. Произведението като че ли проследява всичко това и “назначава” лечение, което се оказва успешно, и в края на краищата води до щастлив край. В изпълнението на д-р Христова имаше такъв финес, толкова дълбоко, но овладяно състрадание, такава нежна и изпълнена с любов “проповед”, че слушателите, отнесени някъде, се сепваха, когато прозвучаваше последният акорд. Това така се случи във Вини, и после навсякъде, където биваше изпълнено това произведение.
Ще се върнем на концерта с две думи. Още в началото се опитахме да въведем тази мистично-интуитивна нагласа и според мен успяхме.
Инструменталното произведение “Писмо до Партисия”, без помощта на текст, въведе система от символи, които публиката трябваше интуитивно да тълкува. Следващата пиеса “Дежа вю” допълни символната система, чрез псалмодийните строфи и категорично очерта посоката на тълкованията, появата на желанията, копнежите, и задействането на инстинкта за самосъхранение.
Публиката на Вини прие много сърдечно изпълненията ни. Вниманието, с което посрещаше и съпровождаше всяко изпълнение, и аплодисментите, с които го изпращаше, бяха стимулиращи и вдъхновяващи за изпълнителите. Ателието и концертът свършиха и след това се проведе среща и разговори между автора, изпълнителите и публиката.
В много приятна задушевна атмосфера започнахме да се докосваме до по-дълбокия пласт на концерта, свързан с хармонията и сетивността. Оказа се, че многообразието и близостта на културите и националните школи са компоненти, които биха засилили интегритета между аудиториите и в частност тази, пред която музицирахме. Оказа се, че такова духовно общение би било посрещнато с радост. Многоезичните партитури и интонации задвижват колективната памет и въображение само в положителна посока. Това ни удовлетворяваше. Вечерта беше прекрасна, но трябваше и да отдъхнем поне малко. На другата вечер ни очакваше ателие и концерт във Версай. Сбогувахме се с любезните домакини от Вини и потънахме в удобното Рено. Обратно към студиото. Много интересни са преживяванията след концертите. Понякога музикантите са много весели, спонтанни, радостни, но има след концертни настроения, които преминават във ведра, светла тишина. Това пътуване премина в такова настроение. От една страна умората след добро качествено концертно музициране е приятна, но когато си удовлетворен от постигнатата по-дълбока цел, а именно, да си събудил желание за последващи контакти, за нови културни връзки, когато всичко това се случва на основата на хармонията и изострената естетическа сетивност, изпълнителите са едновременно удовлетворени и изпълнени с вяра.
12 октомври
Концертът във Версай беше много близък до концерта в Шато дьо Вини. Малко преди ателието нашият бас Борис-Михаил Попов, покани на събитията момче и момиче. След края на концерта бяхме приятно изненадани, че двамата млади парижани приеха и прегърнаха новите изразни средства и по-дълбоката идея на концерта за възстановяване на по-задълбоченото духовно общение при по-изострена сетивност.
Освен всички наши слушатели, които прозряха смисъла на концертната програма, тези двама млади парижани ни дадоха още по-голяма увереност в посоката, избрана от нас.
На следващия ден се разхождахме до места, познати или станали ни близки от предните пътувания до Париж.
Този път раздялата не беше трудна, а и скоро пак щяхме да пътуваме насам.
14 - 16 октомври
Дойде времето, в което се отправихме към Испания. Колкото по на юг отивахме, толкова по-слънчево и топло ставаше времето. Влязохме в Испания и поехме към град Сан Себастиан. Този красив испански град - курорт, е важна част от историята и настоящето на Кралството. При всички периоди на своето съществуване той се утвърждава като голям духовен център на брега на Атлантическия океан, в земята на баските, и в цяла Испания.
Организаторите ни настаняват в невероятно красивата отвън и модерна отвътре сграда на Семинарията. Разглеждаме корпуса, зала за репетиции, трапезария и слизаме към центъра.
Най-голямата забележителност на града е известната и почитана в цяла Испания католическа катедрала “Добрият Пастир”. Наш придружител из Сан Себастиан беше изключително симпатичния богослов сеньор Унай. След катедрала към нас се присъедини и жизнерадостния Монс. Гьон - баска транскрипция на името Джон. Огледахме катедралата. Площадът около нея беше много красив и уютен. Върнахме се в Семинарията. Малка почивка. Залата за репетиции. Репетиция. Китаристът ни от Париж отлетя за Паленсия, където имаше концерт и трябваше да дойде в Сан Себастиан през нощта. Денят приключи.
15 октомври
Сутринта, в деня на концерта. Нормална предконцертна утрин. Всички се “оглеждаме” дали сме добре, как са телата - диафрагми, гърла, небца, нерви и т.н. После репетиция. Пътуваме до катедралата. Акустична репетиция. Концерт. Катедралата е със запълнени седящи места. Всички сме готови. Начало... И дано хората разберат защо концертите минават под надслова за Хармония и Сетивност. В тази катедрала музицирането е благословено. Над музикантите снизхождат благословение и у всеки се възражда образът-Любов на Христа. Финал. Аплодисментите са дълги и сърдечни. Испанската публика е може би най-искрената. Без предрасъдъци и претенции, но това в никакъв случай не я прави всеядна. След концерта и тук се състоя среща и разговори с публиката, с колеги музиканти и музикални критици. Мнението на някои от тях бе отразено в местните медии. Нас обаче ни интересуваше повече реакцията на слушателите, съставляващи духовната аудитория, към която бяха отправени посланията. Бяха разбрани! Какво по-хубаво от това!?! После с Унай и падре Джон отидохме до близкото ресторантче, в което се състоя сбогуването със Сан Себастиан.
17 - 18 октомври
Днес се отправяме към Сарагоса. Един от най-красивите испански градове. На няколко километра от него се намираше градчето Калатаюд с красив старинен център и много църкви. Тук е и една от най-големите катедрали в Испания, с една от най-добрите акустики - “Светия Гроб”. В този храм сме пели преди около година. Имахме приятели сред публиката на Калатаюд. Там, както във Вини и Версай, трябваше да се състои концерт и ателие, в което трябваше да представим “Сборник с литургична музика на 9 езика от Георги Попов”, книгата “Брегмофония” и да демонстрираме увладяването на тази вокална техника - брегмофония. Ателието започна с кратки обяснения на вокалната техника и разпяване. Както и изпяване на две едногласни, лесни произведения, написани специално за това ателие.
Концертът и ателието преминаха много ползвотворно. Нашите испански приятели още веднъж засвидетелстваха своето уважение и любов към нас. Сред тази приятелска атмосфера много ни радва силната привързаност на малката Пеня, която стоя по няколко минути в прегръдката на всеки един от нас и не се отделя от всички ни докато сме там.
Много ни се искаше да минем през Аликанте, Малага и Валенсия, където миналата година поработихме за малко със средношколска аудитория в Аликанте, студентска във Валенсия, но параметрите на прокта не можеха да подкрепят това наше желание.
19 - 22 октомври
Очакваше ни Барселона. Митичната Барселона. Бяхме настанени в една от най-красивите сгради на стария град - Семинарията на Барселона. За композитора и диригента бяха предоставени митрополитските покои. Цялата сграда е един невероятно красив огромен комплекс, който е едновременно и кампус на Университета. Има корпус за обучение, жилещен корпус, вътрешен парк, наподобяващ архитектурата на Северна Африка и фрагмети наподобяващи Арабския полуостров и Светите земи. В този архитектурен “резерват” трябваше да преживеем времето до последния от концертите в Испания. На гърба на Семинарията се намира храм “Св. Гаета”. В този храм около две десетилетия се провеждат концерти на големи имена на испанското изпълнителско изкуство. Не разбрахме кой е бил инициаторът на тази традиция, но и ние станахме част от концертната поредица на “Св. Гаета”. Тази църква има много симпатичен и мил свещеник - предстоятел на храма, който по външен вид прилича на православен свещеник. Огледахме църквата, инструментите, избрахме рояла. Акустиката, както в повечето испански църкви - респектира. Оставаше да разгледаме града и отново да вземем нашия китарист от летището. Всичко вървеше спокойно и с настроение. Дойде и денят на концерта и плахите предупреждения на организаторите, че вечерта има мач на Барселона и концертната публиката вероятно ще е по-малко. Имахме много добро настроение и усещането за много добро, положително преживяване. Акустичната репетиция свърши. Забелязахме, че по време на пробите, доста хора от тротоарите и близките заведения влизат, поглеждат и излизат. Намерихме най-подходящите места за инструменталисти, певци и начало. Влизаме, заварваме църквата пълна и едно много приятно празнично вълнение.
Концертът започна и свърши на един дъх. С невероятна лекота. С абсолютно сливане на публиката и изпълнителите. Нашият репертоар, коренно различен от руския и гръцкия ортодокс, бяха завели публиката на Барселона до идеята за духовно общение и единение, на основата на хармонията във връзките и активно изострените сетивни инстинкти. След ателието и концерта имаше нови запознанства, разговори, дълги срещи. Атмосферата беше радостна и приповдигната. След този последен концерт влязохме в най-близкия ресторант, за да отпразнуваме прекрасния края на поредицата юбилейни концерти в чужбина. Оставаха последните събития по проекта в София след десетина дни и двете ателиета с децата от гр. Годеч.
3 - 5 ноември
Върнахме се в София. Тук трябваше да се състои последният концерт от проекта. Нашият китарист пристигна малко след нас. Репетирахме. На другата вечер в зала “Виваком АртХол Оборище 5” бяхме приятно изненадани от много публика, внимание и доброжелателна атмосфера.
Забелязали сме, че една програма, приета възторжено в чужбина, се радва на много топло посрещане и у нас. Но нашите публики не споделят, както чуждите, фрагменти и детайли от изпълнението, които са ги впечатлили. Нашите публики дават едни по-цялостни оценки. Ако имат предпочитание към произведение, фрагмент, или детайл, те “споделят” с аплодисментите си след изпълнението. При нашите български слушатели тази многоезична програма се възприе като някакъв превод на православието с езиците и музикално-изразните средства на западноевропейските народи, а прозвучалите части от католическите меси бяха възприети като плод на двугодишната работа на ансамбъла в Рим и Ватикана. При българската публика идеята за духовно общение в условията на хармонична среда и сетивност би трябвало да има по-конкретно насочване. Но ако на Запад аудиториите разбират посланието рационално-емоционално, то нашите публики разбират това послание интуитивно точно. В този смисъл ние сме облагодетелствани и на Запад и на Изток.
Концертът завърши. Аплодисментите изискваха изпълнения на бис. Карлес Понс Алтес и д-р Елица Христова зарадваха публиката с брилянтни инструментални изпълнения. А Колегиумът завърши концерта с празничните “Богородице Дево” и “Буди имя Господне”.
След концерта гост солистът Карлес Понс Алтес, диригентът и пианист д-р Елица Христова и композиторът Георги Попов отговориха на въпроси на публиката и дадоха интервюта.
На изпълнителите достави истинска радост присъствието на сеньор Видал - директор на испанския културен център “Сервантес” в София. Със сеньор Алтес, сеньор Видал и певците от Колегиум ОСАННА се състоя сърдечен разговор, в който бяха предложени от страна на испанския културен център общи инициативи.
16 декември
Последните дейности по проекта бяха двете ателиета с децата от СУ “Проф. Асен Златаров” в Годеч. Около две седмици преди големия християнски празник Рождество Христово, в салона на училището, подготвен превъзходно за творчески занимания от изключителната директорка г-жа Надя Борилова, се проведоха срещите на диригентката Елица Христова, композитора Георги Попов и певците Боряна Терзиева и Борис-Михаил Попов с децата от началния курс. В първото ателие се включиха най - малките - от първи и втори клас, а във второто - учениците от трети и четвърти клас.
Върху детски песнички, написани от Маестро Попов, който акомпанираше по време на ателиетата, децата изключително бързо се запознаха и дори успяха да усвоят основни елементи от вокалната техника брегмофония. Научиха и няколко песнички. Д-р Христова много умело, чрез игри и разнообразни задачи, с помощта на своята асистентка Терзиева, въвлече многобройната аудитория (всяка група беше с около 50 деца) в света на песенното изкуство, в неговата изявена и скрита красота. Демонстрация за възможностите на човешкия глас направиха певците от Колегиум ОСАННА, а най-силно впечатление на децата направи прекрасният бас на най-младия музикант от Колегиума 21 годишният Борис-Михаил Попов.
Заредени с много настроение децата се разделяха с музикантите с пожелания за нови и по-чести срещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар