Пътуващият квартет ОСАННА завърши един свой скъп цикъл от концерти. В тези столици на Българското Възраждане – Котел, Жеравна, Медвен и Ичера – е пренасящо, зареждащо и възвисяващо да се музицира.
Пътуваме и в колата всеки е потънал в мислите си. Пътищата навсякъде са фантастично красиви. Заглеждаш се в хълм, в цветовете му, в небе, в синьо небе, в зелен хълм с невероятната хармония между различните нюанси на зеленото, и изведнъж измежду синьо – зеления простор изплуват керемидено – червените покриви на някоя от тези духовни столици… Жеравна, или Ичера, или Медвен…
Влизането в тях е незнайно… никой от нас не знае как ще премине срещата ни с хората. Никой от нас не знае колко и какви хора ще бъдат наши събеседници, за какво ще се говори след концертите, но винаги във влизането в тези места се чувства едно радостно очакване. На всички концерти, като че ли влизаха точно толкова хора, колкото изпълнителската ни енергия изискваше и като че ли точно тези, от които изпълнителската ни емисия имаше нужда.
Никъде не се появи един човек повече или един човек, който да не е за там.
В тези места все още има някакво особено ВНИМАНИЕ на населеното място, което се проявява чрез особеностите, вкусовете, естетиката, културата и духовността на жителите му. Това е обща, обединяваща черта на жителите на този край.
Бяхме озадачени на влизане. Посрещането от страна на домакините – читалище, църква, художествена галерия, музей и Клуб на инвалида – беше изключително сърдечно. Навсякъде те среща една доброжелателност, навсякъде домакините се мъчат да предоставят най – добрите условия, които имат. Те са изненадани, че при тях отива ансамбъл, който музицира професионално, и утвърден художник.
Те са щастливи, че могат да слушат и видят музика и картини на живо, а и да поговорят с художник, певци, композитор…
Хората носят със себе си съкровища, родени преди столетия, но сред тях не е непосредственият досег със сегашното изкуство – визуално или звуково, или друго.
Бяхме предразположени да се държим приятелски близко навсякъде. Не се опитвахме нито да поучаваме, нито да препоръчваме, нито да сравняваме. Обясненията ни бяха изключително коректни, без високопарни слова и “съизмерване”.
Хората се привързваха. Привързвахме се към тях и ние. Тук имат такъв проблем, който не можем да решим, но може да опитаме…на друго място имат съвсем друг, някъде е болест, спохожда ни вест и за успешна операция, и през цялото време турнето със съпътстващата изложба върви, върви… вървят полека лека и все повече и повече мисли, чувства и проблеми, свързани с хората от отминалото място.
Запечатват се много лица, души, споделяния, мнения, проблеми, болки…
Нашата “продукция” пътува и се опитва да се отплати на възрожденското ни минало, останало в паметта ни. Опитваме се да даряваме успокоение, радост, щастие, надежда, благодат…
Нещата са много и сложни. Отговори няма на всичко. Някъде се уповаваме на надежда и хората с нас. Другаде може да се случи чудо, другаде радостта от срещата дарява сила и навсякъде те приемат като част от тях, от техния живот и част от чувствата им, които изпитват днес.
Радостно е толкова бързо и толкова на дълбоко, върху основата на звук (музика) и цвят (художник) да се появят такива топли чувства и здрави връзки.
Учудвахме се с каква лекота хората приемаха и по-съвременни изобразителни и звукови форми. Публиката от нашите Възрожденски столици се оказа на невероятна висота. Не си позволявайте да я подценявате. Тя ви дарява с изключителна любов, когато се убеди в чистотата, майсторството и почтеността на изпълнителите!
БЛАГОДАРИМ!
Колегиум ОСАННА
Може да попаднете в атмосферата на събитията чрез канала ни в YouTube
